Автентичност?

Автентичност?

Отдавна празна дума ли е,

липсва ли й съдържание?

Може ли въобще да се открие

днес във нечие държание?

Какво изобщо е да бъдеш личност?

Посвещаване?

Значението някой знае ли?

Някой чувствал ли го е въобще?

И ако е - ще изтрае ли,

или в пустинята ни ще умре?

Какво ли значи днес отдаване?

Старание?

Отвсякъде тук смях се чува,

подигравка, завистно презрение.

Небрежност гордо си царува,

защо ни трябва отношение?

Какво ли значеше признание?

Без очакване?

О, не, това нима възможно е?

Нима не бива да воювам?

Ха, война за моята нищожност

и с автентичността сбогуване.

А свойта самота оплакваме...