Някой отмъкна целия ми свят,
някой безпощадно мечтите ми ограби
и като млади вейки стъпкани и слаби,
мъртвешки сън дълбоко спят.
От цифри ми живота съчиниха
и сякаш цифра станах аз самата,
в рамка дървена ми сложиха душата,
светлината от очите ми изпиха.
Печални гълъби по тротоара сив,
безцветни станали са моите мечти.
В бетонния дворец забравих аз почти,
че съм била орел свободен, див.
Въздухът навън е с дъх на пролет,
а сърцето в мен от студ боли,
в погледа ми мрачен, в душата ми вали,
а гори ме жажда за небе и полет.
Край мене преминават силуети мрачни,
от погледи пронизва ме злина,
прелива изкривена болна тъмнина
от тез самотни призраци прозрачни.
Аз искам да им кажа, че светът
не е от техните числа направен
човек пред себе си във хаоса е изправен,
но знам, че няма да ме разберат.
