Бълнуване

Дъждът от мисли заваля,

с потоци хаосът ме заля

и губя се във неговите длани,

в крясъци и пориви сдържани.

Това, те казват, е безумие.

В нощта над листите самотни,

клавиши бледи и извивки нотни

разпръсквам се неудържимо

в многоточие несъкратимо.

Това, те казват, е прахосване.

Заспива уморена римата,

разтваря се необозримата

стихия, носеща речта.

Аз пак отказвам да заспя.

Това, те казват, е безсмислие.

Опива ме дълбочината,

на сетивата вътрешни играта,

границите, световете,

прахта покрила вековете.

Това, те казват, е бълнуване.