***

Теб те няма и в душата

с окови дрънка тишината,

гърлото ми стяга с тях

и посажда стръкче страх.

Дъхът в гърдите ми се спира,

слънцето във мен умира.

Навън се стъмва, а във мене

стрелки не цъкат, няма време.

Стъпките ми не издават звук,

когато теб те няма тук,

безгласна и безплътна съм

като болен, трескав сън.