В душата ми вали

Някой отмъкна целия ми свят,

някой безпощадно мечтите ми ограби

и като млади вейки стъпкани и слаби,

мъртвешки сън дълбоко спят.

От цифри ми живота съчиниха

и сякаш цифра станах аз самата,

в рамка дървена ми сложиха душата,

светлината от очите ми изпиха.

Печални гълъби по тротоара сив,

безцветни станали са моите мечти.

В бетонния дворец забравих аз почти,

че съм била орел свободен, див.

Въздухът навън е с дъх на пролет,

а сърцето в мен от студ боли,

в погледа ми мрачен, в душата ми вали,

а гори ме жажда за небе и полет.

Край мене преминават силуети мрачни,

от погледи пронизва ме злина,

прелива изкривена болна тъмнина

от тез самотни призраци прозрачни.

Аз искам да им кажа, че светът

не е от техните числа направен

човек пред себе си във хаоса е изправен,

но знам, че няма да ме разберат.