Лятна нощ

Отново аз и ти.
Сами.

Тъмнината ти и моите стъпки,
от твоя вятър студените тръпки.

Пак сме сами.
Нали?

Ти си магьосница, аз - просто звук,
тих и далечен, избягал от тук.

Твойте очи.
Звезди.

Отдавна не виждат от гъстия смог,
сега той е станал градският бог.

Млада луна.
Сама.

Навън с мрака в едно ще се слея,
вдъхновение в чаша ще си налея.

Тихи сълзи.
Вали.

На глътки големи пия твоята мощ,
моя прекрасна, дива, лятна нощ.

И твойта стихия от мене струи...
Отново аз и ти.
Сами.